Милиони така наречени командировани работници“ ще получат по-добра закрила срещу

 Милиони по този начин наречени „ командировани служащи “ ще получат по-добра протекция против подбиването на заплащането и обществените им придобивки. След многомесечни договаряния, представители на Европейския парламент, на Еврокомисията и на страните-членки стигнаха до кардинално решение. Еврокомисарката по обществените въпроси Мариане Тисен назова решението „ пробив “ и в същото време „ уравновесен компромис “. Сърцевината му се свежда до правилото: еднообразно възнаграждение за една и съща работа на едно и също място.
" Това е употреба "

Болногледачки от Полша, строители от Румъния, български служащи в кланиците - стотици хиляди европейци работят като „ командировани служащи " в по-богатите страни от Европейски Съюз, в това число и в Германия. Съответните полски, румънски или български компании ги изпращат в чужбина, само че им заплащат като вкъщи. По този метод тези служащи са доста по-евтини на немския трудов пазар, а в това време са и значим стопански фактор за своите страни, където се стичат и таксуват приходите им. Синдикатите обаче подлагат на критика тази процедура и я назовават „ употреба " на нископлатени източноевропейци, която водела до обществен дъмпинг. Страни като Полша и Унгария упорстват за опазване на досегашните правила, които вършат техните жители доста по-конкурентоспособни на европейските трудови пазари. Докато по-богати страни като Германия и изключително Франция към този момент от дълго време упорстват за промени.

Според формалната статистика, около 2 милиона командировани служащи работят в друга страна от Европейски Съюз. Правилата за техния статут са отпреди 20 години, а от 2016 се договаря за обновяване. Миналата година новоизбраният френски президент Еманюел Макров даже разгласи тази промяна за собствен приоритет. Държавите от Средна и Източна Европа, които бяха признати през последните десетилетия в Европейски Съюз, държат на правото на техните жители свободно да работят в други страни-членки. Но защото в новоприетите страни заплащането на труда е по-ниско, западноевропейските страни се оплакват, че командированите служащи подбиват нивото на трудовите хонорари.

Според постигнатия сега компромис, срокът за командироване на служащи ще бъде стеснен до 12 месеца, с опция да се удължи до 18 месеца. Командированите служащи през цялото време ще получават възнаграждение като това на локалните им колеги, в това число и добавки като 13-а заплата и обезщетения за неприятно време например. Пътните им и квартирни разходи не трябва да се удържат от заплатите.

Сигурност и протекция още от първия ден

„ Командированите служащи неведнъж получават по-ниско заплащане и по-слаба обществена протекция от локалните, а някои са принудени да живеят в шокиращи условия. Това състояние би трябвало да се промени ", изяснява социалдемократката Агнес Йонгерьойс, която участваше в договарянията от името на Европарламента. В резултат от новите правила командированите служащи ще получават сигурност и протекция още от първия си работен ден, като по този начин ще се излезе от спиралната конкуренция за все по-ниско възнаграждение при все по-лоши условия. В същото време командированите служащи и отсега нататък ще имат правото да се обезпечават здравно и пенсионно в своите родни страни. И понеже съответните вноски в Средна и Източна Европа са по-ниски, в сравнение с запад, трудът на командированите служащи ще продължи да бъде по-евтин.

С сегашния компромис бяха преодолени разликите сред Изтока и Запада, съобщи българската заместник-министърка на труда Зорница Русинова от името на българското европредседателство: „ Опазихме една от най-важните полезности на Европа: свободното напредване на работна ръка и на услуги ", сподели още тя.

Това неокончателно съглашение занапред би трябвало да мине през Европейския съвет и през Европарламента. Целта е да влезе дефинитивно в действие още през първата половина на тази година.